Така те обичам,
че от мен
отърване няма.
Бял камък съм
в пазвата ти.
Така ме обичаш,
че щом
до камъка се допреш
бял прах
от него остава.
Така се обичаме,
че от камъка наш
потича вода,
когато сме
двамата
заедно.
Чиста вода
Прераждаща...
И потъва копнежно
по зелени поляни -
късчета лято посяла.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени