ЗЕЛЕНИ ТАНКОВЕ И СИВИ САМОЛЕТИ

Зелени танкове.

И сиви самолети.

Ракетите,

ненужно вирнали глави.

Към синьото небе,

което никога не ги приветства.

Сами.

И малко поочукани.

Със стари, избелели номера.

Надраскани от някого.

И непотребни.

Освен на малките деца,

които сочат ги със пръст,

ала не виждат

старите им рани от снаряди.

Приятели, разбирам ви.

И то добре.

На мене може да разчитате напълно.

И все пак радвам се,

че срещаме се тук.

Да, само тук.

До скоро!