Зелено, всичко е зелено:
слънцето, заплело се в косите ти,
трапчинката на лявата ти буза
и кожата ти, лебедово мека,
с която тази нощ си казах: "Сбогом!"
Морето присмехулно ми намига.
Зелени водорасли котви мятат.
Самотен гларус над вълните слиза.
Зеленият му писък ме пронизва,
повтаря ми, че сън това било е.
И още утре мога да докосна
зелената луна на твойто рамо, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация