Стоя с ръце, напъхани във джоба...
Опитвам се и аз да съм добър,
но вътре в мен напира страшна злоба -
акъл ми дава някакъв "катър"!
Говори ми на "ти", вместо на "Вие"...
С това той иска да ме уязви!
Стреми се той "Духът ми" да убие,
да ме натика във краката си, уви!
Не съм го срещал... Той не ме познава!
Не знам защо тъй с мене се държи?!
Но тези работи със мен не стават!
Поклон не ще получи "до земи"... ...