vega666 (Младен Мисана)
1712 14484
6.12.2017 г., 1:11 ч.

Земен кръг 

  Поезия
982 17 28


Обърна гръб на толкова приятели.
На враговете си намери сили да простиш.
Насочва копие към теб денят-предател,
в заслон от мрак отново да преспиш.

И хребет от жестоки истини катериш,
по-остри от настръхнали игли.
Последната - спасителната да намериш -
оазисът зад канонадата стрели!

Самотен Пътнико, навеки те изгаря
над кривината земна онзи лунен сърп,
наточен със светкавиците на Жетваря.
По-страшен от стаената в очите смърт.

Мистичен сън е този път човешки -
раздяла с близки и любими същества.
Кръг вписан в многоъгълник от грешки,
изкупени чрез детронираните божества.

Завоите пази, по-важни от зеница! -
Дори и в пропасти да свличат те.
Защото само в тях се рее птица,
която бил си, но преди да си човек.

Небето е обърната обратно бездна.
И дъно на мечтания в заблуда ад.
Достигнеш ли зад портата му звездна,
непроходима смърт е всеки път назад.

Кому си нужен горе - на превала...?
Помахай за последно там с ръка.
Животът е безкрайната раздяла
под черната космическа река.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Латинка-Златна, Люси - благодаря ви от сърце!
  • Младене,аплодирам! Стих връх и бездна!
  • Благодаря, Младен! Сутрешен разкош!
  • "На враговете си намери сили да простиш.
    ...
    Животът е безкрайната раздяла
    под черната космическа река."

    Благословени дни за теб и твоето семейство, vega666 (Младен Мисана)!
  • Благодаря ти, Марго!
    Приеми музикален поздрав от мен и пожелания за много радостен уикенд!:

    https://www.youtube.com/watch?v=AKZ1usYr3LM
  • Много ми хареса! Отново сериозен размисъл по тема, която е в дневния ред на малцина. Кому сме нужни на превала? Мисля, че сме нужни преди него на мнозина. Те рядко го осъзнават. Приемат ни за даденост. А, всъщност сме ония остри камъни, за коите се хващат, за да се изкатерят още малко. Нужни сме и на себе си, защото само ние можем да се катерим по нашите зъбери, за да се превърнем в птици. А, те, единствени, са господари на бездната небе! Поздрав, Младен! Пореден бисер в творческата ти броеница!
  • Макар и с огромно закъснение, за което много се извинявам, благодаря на всички за прекрасните коментари и за подкрепата. Бъдете благословени и нека Свети Никола ви пази!
  • Великолепна поезия.
  • Имах нужда да прочета това.
  • Прекрасно!
  • "Самотен Пътнико, навеки те изгаря
    над кривината земна онзи лунен сърп,
    наточен със светкавиците на Жетваря.
    По-страшен от стаената в очите смърт."
    С - vladetoned (Владислав Недялков)...
  • Не намирам думи, с които да изразя възхищението си, Младене! Аплодирам силно и те поздравявам за майсторството!
  • Земен кръг-Интересно пътуване и опознаване на философска ентелехия!
    Кръг, който се чертае от житейското направление и стъпки!
    Стих, който предава една сфера на лутаща се и същевременно преминаваща, белязана, оставила, преминала и аналитична констатация, чрез опит, чрез субективизъм, чрез позиционирана интроспекция!
    Стих, който оставя времеви следи По и След, генерираната човешка същност!
    Като нишки в четириизмерен континуум!
    Стих с ясна концепция, с лека меланхолия и обвивка, но с точен прецизен житейски разрез на амбианси!
    Браво Мисана!
  • "Завоите пази, по-важни от зеница! -
    Дори и в пропасти да свличат те.
    Защото само в тях се рее птица,
    която бил си, но преди да си човек."
    !!!

    Поздрави, Младене!
  • "Кому си нужен горе - на превала...?
    Помахай за последно там с ръка."

    Ръката със отворената длан
    която дава, гали и подкрепя
    не би допуснала да бъде сам
    и в плен на своята тъга човекът...

    Поздравления!
  • Много ми допада този вечен стремеж да катериш хребета на истините, макар и да са жестоки... И по това мисля, че си приличаме с теб ... Поздравявам те за философския стих, който поставям в любими!
  • Хареса ми стиха ти, Младене!
    Добавям в любими!
  • разтърсващо....
  • Силно аплодирам - всеки стих тук е уникален в твоето прозрение, Мисана!
    Поздрави, Младене, и Бъди!
  • От нас зависи под какъв ъгъл ще погледнем на живота. Всеки има в определени моменти своята мрачна и светла парадигма... Желая ти хубав празничен ден!
  • Нарисувал си този сън живота, като си използвал предимно тъмна палитра и мрачни цветове. Изразил си го силно и извиква някаква безнадеждност в мен. А животът не е само от мрачни цветове, нали?! Ще се радвам да експериментираш и със светлите тонове . Слънчев ден!
  • Да! Ти си верен на себе си, Младене! Живота на човек наистина е мистичен, но не е ли по-добре да не мислим за цялата тази бъркотия и да се наслаждаваме на пътя, докато вървим към крайната цел, независимо кога и как ще се случи! Пожелавам ти прекрасен празничен ден и много усмивки! Поздрав!
  • 🎄🎍
  • Прекрасно описание на земния кръг, живеем този "мистичен сън" и си мислим, че ада е горе. За някой той е на Земята. Поздрави!
  • Младене, не изневеряваш на себе си! Бъркаш дълбоко, дълбоко в темата и с един въпрос изваждаш извода! И, сякаш сами сме го открили! Но не! Ти си го сложил пред очите ни преди това! Това е майсторлък!
  • В това стихотворение отвсякъде лъха на космическа сила. Младене! ,,Този подход към
    Житейските истини ми харесва в твоята поезия.
    Харесах и ожених! Поздравления!
  • Завоите...на криволичещия път и пътникът просмукан от раздели...
    Звезди звездите в погледа броят
    след всяка оцеляла смелост!!
    Отново замислящ и търсещ в сентенции и чувство! Никога не бих сбъркала уникалния стил на поезията ти!
  • "Животът е безкрайната раздяла
    под черната космическа река."
    Интересен поглед към живота,над който се замислям...
    И тук си верен на своята мрачна житейска философия, Мисана.
    Пожеавам Св. Никола да влее светлина и радост в дните и в душата ти!
    Честит Празник!
Предложения
: ??:??