6.12.2017 г., 1:11 ч.

Земен кръг 

  Поезия
886 15 19


Обърна гръб на толкова приятели.
На враговете си намери сили да простиш.
Насочва копие към теб денят-предател,
в заслон от мрак отново да преспиш.

И хребет от жестоки истини катериш,
по-остри от настръхнали игли.
Последната - спасителната да намериш -
оазисът зад канонадата стрели!

Самотен Пътнико, навеки те изгаря
над кривината земна онзи лунен сърп,
наточен със светкавиците на Жетваря.
По-страшен от стаената в очите смърт.

Мистичен сън е този път човешки -
раздяла с близки и любими същества.
Кръг вписан в многоъгълник от грешки,
изкупени чрез детронираните божества.

Завоите пази, по-важни от зеница! -
Дори и в пропасти да свличат те.
Защото само в тях се рее птица,
която бил си, но преди да си човек.

Небето е обърната обратно бездна.
И дъно на мечтания в заблуда ад.
Достигнеш ли зад портата му звездна,
непроходима смърт е всеки път назад.

Кому си нужен горе - на превала...?
Помахай за последно там с ръка.
Животът е безкрайната раздяла
под черната космическа река.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно!
  • "Самотен Пътнико, навеки те изгаря
    над кривината земна онзи лунен сърп,
    наточен със светкавиците на Жетваря.
    По-страшен от стаената в очите смърт."
    С - vladetoned (Владислав Недялков)...
  • Не намирам думи, с които да изразя възхищението си, Младене! Аплодирам силно и те поздравявам за майсторството!
  • Земен кръг-Интересно пътуване и опознаване на философска ентелехия!
    Кръг, който се чертае от житейското направление и стъпки!
    Стих, който предава една сфера на лутаща се и същевременно преминаваща, белязана, оставила, преминала и аналитична констатация, чрез опит, чрез субективизъм, чрез позиционирана интроспекция!
    Стих, който оставя времеви следи По и След, генерираната човешка същност!
    Като нишки в четириизмерен континуум!
    Стих с ясна концепция, с лека меланхолия и обвивка, но с точен прецизен житейски разрез на амбианси!
    Браво Мисана!
  • "Завоите пази, по-важни от зеница! -
    Дори и в пропасти да свличат те.
    Защото само в тях се рее птица,
    която бил си, но преди да си човек."
    !!!

    Поздрави, Младене!
  • "Кому си нужен горе - на превала...?
    Помахай за последно там с ръка."

    Ръката със отворената длан
    която дава, гали и подкрепя
    не би допуснала да бъде сам
    и в плен на своята тъга човекът...

    Поздравления!
  • Много ми допада този вечен стремеж да катериш хребета на истините, макар и да са жестоки... И по това мисля, че си приличаме с теб ... Поздравявам те за философския стих, който поставям в любими!
  • Хареса ми стиха ти, Младене!
    Добавям в любими!
  • разтърсващо....
  • Силно аплодирам - всеки стих тук е уникален в твоето прозрение, Мисана!
    Поздрави, Младене, и Бъди!
  • От нас зависи под какъв ъгъл ще погледнем на живота. Всеки има в определени моменти своята мрачна и светла парадигма... Желая ти хубав празничен ден!
  • Нарисувал си този сън живота, като си използвал предимно тъмна палитра и мрачни цветове. Изразил си го силно и извиква някаква безнадеждност в мен. А животът не е само от мрачни цветове, нали?! Ще се радвам да експериментираш и със светлите тонове . Слънчев ден!
  • Да! Ти си верен на себе си, Младене! Живота на човек наистина е мистичен, но не е ли по-добре да не мислим за цялата тази бъркотия и да се наслаждаваме на пътя, докато вървим към крайната цел, независимо кога и как ще се случи! Пожелавам ти прекрасен празничен ден и много усмивки! Поздрав!
  • 🎄🎍
  • Прекрасно описание на земния кръг, живеем този "мистичен сън" и си мислим, че ада е горе. За някой той е на Земята. Поздрави!
  • Младене, не изневеряваш на себе си! Бъркаш дълбоко, дълбоко в темата и с един въпрос изваждаш извода! И, сякаш сами сме го открили! Но не! Ти си го сложил пред очите ни преди това! Това е майсторлък!
  • В това стихотворение отвсякъде лъха на космическа сила. Младене! ,,Този подход към
    Житейските истини ми харесва в твоята поезия.
    Харесах и ожених! Поздравления!
  • Завоите...на криволичещия път и пътникът просмукан от раздели...
    Звезди звездите в погледа броят
    след всяка оцеляла смелост!!
    Отново замислящ и търсещ в сентенции и чувство! Никога не бих сбъркала уникалния стил на поезията ти!
  • "Животът е безкрайната раздяла
    под черната космическа река."
    Интересен поглед към живота,над който се замислям...
    И тук си верен на своята мрачна житейска философия, Мисана.
    Пожеавам Св. Никола да влее светлина и радост в дните и в душата ти!
    Честит Празник!
Предложения
: ??:??