Душата е с различни имена
и винаги зарежда се с любов,
през всичките живени времена
разлиства се от благословен зов.
Дошла със срок и бегло проявление
изпратена да усвои надлежното ниво,
изпада често в нечовешко изумление
и шепне тихо: "Господи, защо?"
В морето от поквара и цинизъм
как точно да пребъде в чистота.
Втъкан в маската на вълчи реализъм
животът чезне с ненормални правила.
Душата ни приема тъй отдавна
сценарият с подредба на капан.
Будува или чезне в земна мярка,
но винаги задействана по план.
Тя влюбена в живота пак полита
през пламъци от чудна светлина.
Прекрасна, нежна, обичлива
дори ранена от своята мечта.
© Валя Сотирова Всички права запазени