koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
9.07.2015 г., 11:10 ч.

Земна ревност 

  Поезия
390 0 5

Ревнувам аз морето, че има свобода.

Ревнувам си полето, че е във резеда.

Небето си ревнувам, че е във синева.

И слънцето ревнувам - за точка огнева.

Ревнувам облаците, че имат белота.

Ревнувам и луната, че е във голота.

Ревнувам утрото си за златния разкош.

И залеза ревнувам с красивата си нощ.

 

И този свят ревнувам, че не е само мой...

Но няма да забравя спасителя му Ной!

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментари и за оценката!
    Смятам, че съм сполучил с темата щом харесвате.Вина за това има Ной-
    спасителят на света от потопа. Желая ВИ хубав ден и приятен уикенд!
  • Интересна "ревност"
    Хареса ми с усещането за красота и непреходност.
    Може би наистина не трябва да забравяме Ной, той е единственият, комуто Бог се е доверил и е възложил тази мисия...
    А защо точно на Ной?
    Ами... защото е бил най-разумен и любящ.
    Стих-послание, едно чудесно послание!
    Поздрав!
  • Много ревност, Ники!
    Значи - и много обич...

    Намирам за доста смело това признание...
  • Тази ревност всъщност е ревност към Създателя. Има я у всеки от нас, но проявена в различна степен. Хубаво стихотворение, Никола! За разлика от Рада намирам финала с Ной релевантен! Поздравление!
  • Никола, харесва ми тази бяла ревност, но последното ти изречение малко не ми се връзва.Не можеш ли да измислиш нещо друго? Казвам го с приятелско чувство!
Предложения
: ??:??