1.10.2007 г., 14:06 ч.

ЗЕМЯ 

  Поезия
5.0 / 8
740 0 20
ЗЕМЯ
Буците й черни омекнаха -
зарида набраздена Земята,
че в болка я жилят отекнали
викове смели за Свободата!
Как да глътне в усойна утроба,
на майки скърбящи - чедата...
и след дните заровени в гроба,
класа си да вае... от злато?
Сама да поеме теглото
на минало, в кръстове тежки
и пак да налее зърното, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Предложения
  • Когато Бог раздавал е таланти, аршинът му май бил е повреден, дал на съседката бижута с диаманти, ос...
  • Живея сякаш съм на вълнолом и водя дълга битка със вълните. Застанах между тях и своят дом. Аз вече ...
  • Небесно е. Красиво с дъх на бяло. И стъпките ми даже са прозрачни. Оглеждам се в деня си – огледало,...

Още произведения »