31.05.2007 г., 8:43 ч.

ЗЕМЯ 

  Поезия
740 0 4
Земя
Земя, миришеш тъй могъщо,
а раждаш толкоз нежни цветове
В недрата си безкористно прегръщаш
живот и смърт, за теб еднакви светове.
Във меката ти, топла, влажна оран
за зрънцето, подобно майчина утроба
покълва, никне, пие от живота,
а мъртвият покой намира в гроба.
Страдалница си, майко ти,
тъй свойте рожби да отглеждаш,
а после пак при теб да ги прибираш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Всички права запазени

Предложения
: ??:??