зима

28.12.2015 г., 12:25 ч.

Поезия » Любовна

414 0 1

Бели цветове
отрупват голи клони
като пролет.
Минава буря,
но те остават –
мънички надежди в мрака.
Минава някакъв човек
и ги отнася.
Нечути, думите за братство
се изронват….
Невидяна, душата ми
увяхва между клоните.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

зима

Искате да прочетете повече?

Предложения