21.01.2016 г., 17:40 ч.

Зима 

  Поезия
327 0 1

Зимата се вихри с бяла рокля.

Вятърът свири в комина на воля.

Маха дървото голо,

чело безпомощно в снега привело.

 

На село спокойствие и тишина.

Само снегорината мина.

След нея деца.

Подкарват забравената с години шейна.

 

Слънцето подава лъчи.

Баира набързо изкачи.

Зайче в снега подскочи

с провиснали дълги уши.

Мокри чорапи баба ще суши.

Недоволна ще ги гълчи,

с пръст виновни ще сочи.

Зима е. Нямат вина. Един път са деца!

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??