зад светлите прозорци
на мечтите ми
живее зима
уморено непринудена
нетърпеливо земна
и очарователна
в покоя
на слънцата си
изстиващи
понякога тъмнее
неприкрито
немее спяща
във мечтите ми
а всъщност
е възможно да не знае
как в сините ми нощи
ме опива
© Геновева Христова Всички права запазени