Зимен грях

24.11.2015 г., 21:29 ч.

Поезия » Любовна

316 0 2

Зимен грях

Отзвучал акорд от късна младост

на душата в струните замря.

Вкусил от греховната наслада,

гузен тръпна и щастлив горя.

Приласкана в топлите ми длани,

ме опиваш с дългите коси.

Искам да ги милвам до зарана,

но ще тръгваш. Мислила ли си,

че със обич посред люта зима

ще споделяш с мене нежността?

Няма да те пусна! Ще те имам

ето тук — отляво, във гръдта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.