3.10.2020 г., 14:54 ч.  

Зимен прозорец 

  Поезия » Любовна
5.0 (8)
885 6 15
ЗИМЕН ПРОЗОРЕЦ
И залезът застива – верен страж,
а слънцето се рони върху хълма.
Невписано във градския пейзаж –
едно врабче трощиците му клъвна.
Не знам защо – студът ли се смили,
разтърси ли го врабчовата орис,
но някой плете с ледени игли
дантелен щрих по зимния прозорец.
Красиво е, защото е любов,
и думите за нея са излишни.
Сърцето ми е свито на кълбо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
  • Не беше ден, не бе дори година! Изминаха тъй много дълги дни, откакто ти, от този свят замина – дете...
  • Не съм разумна. Няма за кога. Разнищи ми се усмирителната риза. Търпението се сдоби с рога. И милост...
  • Най-тъмно е в тунела на лъча. Блестящ отвън, той носи вътре мрака. И нотите на всяка тишина ечат в с...

Още произведения »