Зимен вятър

27.03.2013 г., 16:03 ч.

Поезия

442 0 0

Зимен вятър кожата ми свива.
От студ свит съм на восъчно кълбо.
Напразно диря в спомените сила.
Заспивам бавно в снежното легло.

Смъртта докосва ме с дъха си леден.
Ледът се спира в моето сърце.
В гърди дълбоко хъхри стон последен.
В молитва сбирам треперещи ръце.

Уж се моля, ала светът проклинам,
че създал ме гол да мръзна на снега.
Че животът ми в борба премина,
а така и не дочаках пролетта...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.