Когато тъгата е поносима,
е хубаво даже и зиме.
Когато луната е в облак,
търкулвам се – бяла и топла
по стръмното, ръбесто бѝло,
тогава съм кротка и мила.
Като погача, замесена с обич,
следите от въглен изтривам –
гравирана черна прокоба,
и цяла съм, още съм жива.
А после денят ще разчупи
дъха ми с лъча си през лупа – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация