Зимна жътва
Когато тъгата е поносима,
е хубаво даже и зиме.
Когато луната е в облак,
търкулвам се – бяла и топла
по стръмното, ръбесто бѝло,
тогава съм кротка и мила.
Като погача, замесена с обич,
следите от въглен изтривам –
гравирана черна прокоба,
и цяла съм, още съм жива.
А после денят ще разчупи
дъха ми с лъча си през лупа –
луната, залязла зад хълма –
и целия свят ще изпълня.
Заситен, ще легне просторът
на билото, ще се престори
на земна и плоска тепсия
и в сънища ще ме завие.
А после към мен ще се връща,
парченца тъга ще откъсва
и в радост ще я превръща –
с дъжд шарена сол ще поръсва.
По пътя си ще се търкулна
и Сивия вълк ще целуна,
да спре да му брули ушите
безмилостно вятърът скитник.
И ще намери това, дето търси –
от нрава си ще се отърси,
като от сняг, навалял отзарана,
като зараснала, стара рана.
И ще препусне да гони
Прекрасната бяла вълчица...
След него с печал ще отроня
от въглен и пепел сълзица.
В любимата бабина къща
при двете деца се завръщам –
с уроци от спомени – китка –
оръфана, Житена питка.
8.09.2018
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Абсолютно съм съгласна. Трябва да се пише, само ако не можеш да не пишеш. Това не помня кой го беше казал, но няма значение. Всяка друга цел е измамна.
-
Ще гледам да е както трябва. Това разискване може да е полезно и за другите. Но да приключим, наистина.
-
Тук стана разискване като на форумна тема. Извинявам се. Но се наложи да обясня основанието за намесата ми. Не съм целял никакви смислови промени. Нямам право да правя такива неща без съгласие на автора. Ако ще ползваш късо тире вместо дълго, слагай по един интервал от двете му страни. Мнозина го правят. Не е редно, ама е компромисен вариант.
-
И аз благодаря за обяснението. Това ми спести ровене из граматиките /казвам го без ирония/. В момента уча английски за напреднали, френски за начинаещи и си преговарям учебниците от студентските години по унгарски. И превеждам, и пиша. Не искам да се лиша от никой от тях, така го усещам. Досега процедирах с интервал и ентер, но автоматиката се изключва от време на време сама, без да пипам нищо. За членуваните думи и аз имах съмнения, но просто ме примързя да проверя, и без това по цял ден се ровя в речници и справочници. От клавиатурата става по-бавно, но е вариант. Досега копирах и поставях, но това си е къртовски труд, ако има повече тирета. Ще имам предвид това, което ми написа и ще се опитам да не затруднявам редакторите повече. Благодаря още веднъж.
-
За запетаите дръж отговорен Роджър.
Ударението в "било" го сложих аз, заради омографията. Уточнявам, за да не го подозираш излишно. В началото на творбата читателите опипват ритъма и се получава колебание /при първа среща с думата/ къде да е ударението. Дълго тире, ако няма начин да се напише от клавиатурата, може да се вмъкне, като се копира от текст или от опцията вмъкване на символ. Повечето текстови редактори я имат. Този в сайта също. Има и друг начин. С интервал преди тирето и ентер след него се удължава. Полуслято се пишат равностойни думи /едната не обслужва, пояснява другата/ и представляват лексикална цялост, затова се членува втората, а не първата. Напр. заместник-директорът, помощник-капитанът, научно-приложните..., а влакът стрела, човекът паяк, булката беглец, вятърът скитник... се пишат разделно. Късо тире – при пренос, полуслято писане, превъзходна и сравнителна степен. Обособени части се отделят с дълго. Дано трия по-малко дефиси занапред. Благодаря за разбирането. -
Само да уточня, че около китка първото тире е малко, второто - голямо. Уроците и спомените са китка, а целият стих е вмъкната част /на руски се нарича обособена/. Смисълът е, че се завръщам аз, оръфаната Житена питка с китка от уроци и спомени. /Тая китка направо ме е белязала, затова държа на уточнението/ Но нека наистина не спорим. Малките тирета поясняват отделните думи, големите - обособени изречения или части от тях. Казва го по памет, може и да греша.Щом има повод за спор, значи не съм се изразила достатъчно ясно и вината е моя.
-
Роджър е компютърът ми, с него се оправдавам, когато правя технически грешки. Аз имам навика да кръщавам всичко около себе си още от малка. Кръщавах дори роклите си на простора - Белушка, Червенушка, Пъструшка, да не говорим за овцете и козите в бабината къща. Без да съм чела "Магьосникът от Землемория" /тогава още не можех да чета/. Но се отклоних от темата. Като коректор съм работила преди 25 години за около 3 години. Напълно е възможно отдавна да съм забравила правилата. Вече обясних за руския и останалите езици, че това ме обърква. Имам за преговаряне доста много. Не искам да споря, особено с теб, Майсторе. Ти си авторитет за мен и си разбираш от работата. Просто реших, че Роджър пак се е проявил. Наистина понякога вместо дълги тирета, ми излизат къси, нещо с програмата не е наред, не ги прави автоматично и трябва да поправям непрекъснато. Извинявам се за затруднението.
-
Не знам кой е Роджър. Аз изтрих два дефиса и удължих един. Знам за стажа Ви като коректор. Преговорете си как се пишат полусяти думи. Да не спорим тук.
Запетаи не съм добавял. -
Като Червената шапчица. Още един корен на дърво, този път на Ангел Каралийчевата "Житена питка", дано вместо плод да не съм сварила каша с това стихотворение.
-
Благодаря за "Любими". Да се чете: дъжд-шарена сол /когато е ситен и примесен с малки ледени късчета ми прилича на шарена сол/, вятърът-скитник, уроци от спомени – китка – оръфана Житена питка. Роджър понякога ми прави номера с видовете тирета, ту излизат, ту не и аз не смогвам да ги поправям, извинявам се. Между оръфана и Житена няма запетайка /при мен Житена питка е име/.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
