21.01.2025 г., 11:27 ч.

Зимна мимикрия 

  Поезия
49 2 4

ЗИМНА МИМИКРИЯ

Аз предпочитам ясен жест
и не обичам да гадая.
Човек – понякога злочест,
намира пътя сам към Рая.

Към мене мостът се руши
и в празнината ще прекрача –
в приют за сенки на души –
щом върху нас се сипне здрачът.

Не съм те лъгала до днес
и дала съм каквото имах.
Но взима зимата превес –
с непоносимия си климат.

Остана ми да си простя
това, че в думите ти хлътнах –
бях петимна за любовта,
която тъй и не настъпи.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??