Повя вечерният ветрец,
опита се нощта да заговори,
отвя от покрива последния листец
а после с клоните за нещо взе да спори!
Една снежинка – мъничка искра,
съвсем неволно спусна се в комина,
след нея, цял рояк от светлина
света превърна в приказна картина!
И тъй, заспаха ветровете,
нощта потъна в снежна белота,
красива плетка зимата заплете,
със себе си донесе доброта!