27.10.2014 г., 17:33 ч.

Зимна обич 

  Поезия » Любовна
5.0 / 4
603 0 3
В косите побеля и трупа истини -
внезапно завалял от болки сняг.
Студено е... Снежинките пречистват.
Дъхът ти с моя сякаш се е слял.
Да повървим наникъде. За стопляне.
Да впрегнем вятъра в шейна.
Сега сме двама – вътре лумва огъня -
усещаш ли как сгрява обичта...
Не е студена зима споделена в нас.
Прегръщай ме. Да стоплим две души.
Замръзват ти сълзите в този час...
и сякаш от очите ти вали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Предложения
  • Почука циганката есен и : Влез! - докато изрека, извика ми през смях и песен: Дай да ти гледам на ръ...
  • Сега те гледам скришно, ангел мой и твоята невинност ме пленява. Без теб не зная кой е чужд и кой е ...
  • Роден съм, знам, заради тебе, любов да бъда в твоя ден, в живота ти да съм потребен, да дишаш въздух...

Още произведения »