yotovava (Валентина Йотова)
2626 22178
2.12.2020 г., 12:03 ч.

Зимна приказка 

  Поезия » Любовна
440 1 3

ЗИМНА ПРИКАЗКА

 

Беше есен – като злато.

Нощем грееха билата.

И красиво бе, когато

с любовта ти бях богата.

 

Тиха приказка – гората,

днес в премяната си бяла

няма спомен как я мята

вчера разбесняла хала.

 

Върху смръзналите клони

дъх ли вятърът поема?

Борът, смръщен ли отрони

три шишарки оскрежени?

 

Пусто е, щом свърши всичко,

но съм лека – като ангел,

който дръзна да обича 

и остава на земята.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива, но тъжна зимна приказка... Все пак ще дойде пролет и за любовта!
    Поезия!
  • Като се уморил да вилнее, трябва и дъх да поеме, Дени, благодаря, ти, че спря тук.
  • Дъх ли вятърът поема?
    !!!
Предложения
: ??:??