ЗИМНА ПРИКАЗКА

Бяла зимна и снежна картина -

като бяла болнична стая.

Стои пред мен лист бяла хартия,

а какво да пиша - не зная.

Минало славно вече отмина.

Животът-искрица догаря.

С щастието си аз се разминах.

Туй що е - ни топли, ни сгрява.

Нямам цел аз велика, далечна.

Нямам си цел аз и по-близка.

Историята човешка е вечна,

но аз съм частичка безлична.

Студено вън, студено сърцето.

Тръпки ледени ме побиват.

Бяла, снежна картина, додето

далеч, далеч погледът стига.