Сутринта като балеринки
заваляли бяха безброй снежинки
и една, падайки си от небето,
целуна ме по нослето.
Ах, снежинки бели,
накъде така сте полетели
и бързате да покорите
полята и горите.
И така се малко време мина,
а пред нас познатата картина -
и започна пак отначало
зимната приказка в бяло.
© Илия Левков Всички права запазени
Обичам целувките на снежинките!