zelenaradost (Милена Френкева)
433 5312
23.12.2021 г., 12:20 ч.

Зимна приказка с калинки 

  Поезия
1872 1 11

– Пак приказка искам си мамо,

опряна на твоето рамо.

– Започвам, не приказка снежна,

а пролетно китно безбрежна.

Заслушай се птичко игрива

и кротичко с нея заспивай.

Живяла си нейде калинка,

била откровено саминка,

мечтаела тя за другари,

а не самота да я пари.

До храста, опрял до водата

Бог розова лодка ѝ прати,

другарче на точки пристига

такава награда ѝ стига

и друга излиза калинка,

не ще е тя вече саминка,

На храста посреща си гости,

гощава ги с ястия прости,

но празнични, вкусни, ядливи

и всички пируват щастливи.

И заедно после живеят,

работят, и много се смеят.

Открили са тайна велика

че чувствата греят в езика

с другари добри сподолени,

червени на точки вселени.

И клепки затвори детето

сред приказна чудна и свети,

поуката важна разбрало,

сред щастие детско заспало.

 

Вдъхновена от "История с калинки" на Елена Величкова https://otkrovenia.com/bg/kartini/istoriya-s-kalinki

© Милена Френкева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Зимни приказки за лека нощ »

14 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??