Танцува сняг сред бяла тишина.
Красиво е отвън, а във душите
настъпва мир. Под топла пелена
къщите сънуват си мечтите.
Притихнали вълшебства под чардак
с преспи натежали се прегръщат,
препращат светлина и с поглед благ
прозорците в светулчици превръщат.
Запяват клоните с кристален глас,
а вятърът умело дирижира
симфония прекрасна, що в екстаз
музика вълшебна композира.
И нека, рожбо, в тази зимна нощ
приказка любима ти разкажа,
та сладко да заспиш във „кош“
и в сън красив усмивка да положиш.
А баба ще те гледа през сълзи
от радост, че те има във живота,
най-свидния подарък си ми ти,
снежинката... що топли небосвода.
Мелодия си още, лъч щастлив
и изгрев за настъпващото утре,
които след съня си... като в стих,
света ми с` звънки думи ще изпъстриш.
26.12.2021
© Таня Мезева Всички права запазени