Зимна, безстрастна пустиня...
Сълзи - на снежни кристали.
Вятър - решил да ме има.
Прелюдия и олтари...
Вяра - в безоблачен делник.
Тъмно е! Някой се срути...
Път - през пързалката ледена...
Дъх - с пирует ненаучен.
Ставане - болно и вляло.
Рана съм! Няма превръзка.
Снежен човек си под шала!
Връзката - вече прекъсна...
Зимна,безродна пустиня...
Истини бели - следите.
Колко ли път ще измина,
Обич, преди да те имам?!
© Маргарита Петрова Всички права запазени