30.12.2009 г., 17:14 ч.

Зимна тъга 

  Поезия » Любовна
963 0 1

Стоя сама.

Навън снежинките падат бавно
и с тях умират моите мечти.
Ето, вече земята е покрита с бяла покривка
и с лед е обвито твойто сърце.

Все още ми липсваш.
Все още ми липсва твойто лице.
В омайната нощ моят край ще настъпи.
Малко по малко аз си отивам,

недокосната от твойте ръце.
Сърцето си дадох ти аз,

но ти го захвърли, предаде.
Зимната тъга с мен продължава,

мечтите остават желани.

 

© Ди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??