ЗИМНИ НЕВОЛИ
Зимни месеци – зимни неволи.
Зимна приказка, казват. Ами!
Бели пътища, бели тополи...
Бял кошмар! И неспирно вали.
Красота?! А ръцете подути
и синеят, лишени от кръв.
Леден вятър на двора се лута,
а във къщи е гостенин пръв.
Ако имах камина – тогава
да си духа проклетникът стар.
Огън страшен на сън се явява...
Не! Нозете изгарят в пожар.
Тази нощ вледенени букети
е оставил художникът Мраз.
Красота за перо на поети,
ала “сляп” и премръзнал съм аз.
Как да видя красивото в зимата,
хвърлен в треска, останал без глас...
Може би, красотата я има,
но за лято съм петимен аз.
1995 г.
© Румен Ченков Всички права запазени