ЗИМНИ НЕВОЛИ
Преди излизах на разходка със жена ми,
сега във къщи съм се заковал...
Навън е студ. Навън бушуват зимни драми
и затова на топло съм се спрял.
От този зимен студ, навънка не ми стиска -
страха за „кожичката” ме държи...
Докато гледам и на мене ми се иска,
и тука лятото да допълзи!
А колко лесно е да хванеме простуда,
или да се подхлъзнеме на този лед,
да ни удари нийде ледена гърмуда,
да се прецакаме тъй занапред!
А пък във тази възраст знам какво ни чака,
каква невзрачност ще се появи,
над двеста вируса срещу ми са в атака,
не знаем кой пръв ще ни повали!
А щом се хлъзнеш ти на някоя пързалка
и най-нечакано се пльоснеш по очи,
ще те сглобяват там и жалната ти майка,
за твоята Съдба ще затъжи!
Макар, че сме изпитани, до днес, в борбата,
и сме възкръсвали във тоз живот,
и пощадявани били сме от Съдбата,
но случват се неща от този род!
10.01.2015г. София
© Христо Славов Всички права запазени