Скреж е полепнал по голите клони.
Детският смях под снежинките тича.
Бялата зима въздишка отрони
и пред шейните, добра, коленичи.
Радостен звън се разсипа отгоре
и по наклона на пръсти премина.
Тихият снежен човек проговори:
- Зима! Излизайте! Има сняг, има-а-а!
Бързайте, малки шейни, в надпревара
вихри догонили с медни звънчета!
Бързайте! Нека сред радостна врява
раснат на воля юначни момчета!