Твоите очи са ясно зимно небе -
ведро, кристално, студено,
твоето лице е бляскав лед -
бледо и тъй съвършено.
Твоите думи са северен вятър -
пронизващ, отнасяш, студен,
твоята любов е бистър сняг -
при топъл допир стопен.
Спирам да пиша и вдигам очи,
лятно небе е над мене,
липсваш ми, мое зимно момче,
нека да бъде студено...
© Маргарита Иванова Всички права запазени