Превърнаха се всички обещания
в парчета от разбито огледало.
За кой ли път осъмнах без желание
за срещата със новото начало.
Обух с досада старото доверие,
измачканата вяра сложих в джоба,
в ръцете - стрък любовно суеверие,
а на врата - табелата "Готова!".
Две крачки ме делят от съвършения
и щом едната някак си измина,
ме спъва полусляпо откровение
и връща ме назад с една година.
Все там се връщам с изгрева на слънцето
(поредният на името ти кръстен) .
Денят, обвил сърцето ми разпръснато,
изписан върху златния ми пръстен.
© Васка Мадарова Всички права запазени