Тичам по улици прашни,
бродя по чукари обрасли.
Плодовете горски са моят обяд,
а изворите бистри желания прохлад.
Падат първите листа,
попарени от есенна слана,
застилат пътища, селца
с чудния килим на есента.
С колко багри, с колко краски
е покрит сега света.
По килими пъстроцветни
бягат щастливи, весели деца. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация