Златна есен
С листата разпиляно злато
коси закичила е есента
и споменът за топло лято
поддържа във сърцата радостта.
Те падат – жълтички листенца,
вятърът ги духа настрани,
като откъснати цветенца
те мило казват – остани.
Порадвай се на златна есен,
с боичките нашарила листа,
запей с душата нова песен –
усмихва се на всички есента.
19.10.2019 г. Ивета Попова
© Ивета Стоянова Всички права запазени