Аз, само твоя златна рибка бях -
прищявките, обаче, не заситих...
За тебе, дни наред не спах -
доволен да си, не усетих...
Тъй нижеха се месеци наред,
на сухо рибката се задушава...
Желанията ставаха без чет,
а само три, тя всъщност изпълнява...
Поисках да ме върнеш във водата,
но ти ме стисна с грубата ръка,
свали останалата ми позлата -
и хвърли ме на сухата земя...
След теб, се мятах дълго - безнадежно,
аз бях, постигнатата твоя цел...
на сила да ме имаш - невъзможно,
какво, че в мрежи дрипави ме бе оплел...
Помолих те за обич и за нежност,
тогава само стават чудеса...
видях обаче, погледа без милост -
готов да ме изпържи на часа...
И тъй, изпусна ме... пътувам към водата,
сега говоря ти с човешки глас -
такава, явно, ти била съдбата...
Бях само твоя златна рибка аз...
© Ирена Георгиева Всички права запазени