Ти сякаш огря ми не само сърцето,
ти, дето приличаш на златна жълтица,
ти, звездице, светуваща в небето,
където там си звездната кралица.
В нощта душата ми радостна грее,
възнесена там във небесни простори,
лети като птица навред и пее,
весело скача, танцува, говори:
- Ти вече частица от тебе остави
и винаги в мене тъй вечно ще блестиш,
и моята радост тебе ще слави,
сърцето ми пламнало ти ще крепиш.
А после се връща в моето тяло...
И пренася тя чувства, големи вълни,
вече море и пясък сме, едно цяло
и в нощи красиви, и в хубави дни.