19.01.2008 г., 14:21 ч.

Злато и сребро 

  Поезия
536 0 9
Рисувана във злато, спомням си сега.
Каква осанка, власт на шеметна жена.
Но днес съм друга, от сребро блестя.
Очи премрежвам от студ и суета.
От влюбване белее тънката следа.
Но проблясват още мисли и копнежи.
За бурни страсти в края на нощта.
Наливах бавно години във косата.
Очаквана ли бе ти, старост, или не?
Какво ми стори ти, живот, на глътки две?
Отпивам жадно със престореност, като на бал.
И крача гордо съвсем като генерал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Кирилова Всички права запазени

Предложения
: ??:??