Злобен свят

25.03.2008 г., 22:01 ч.

Поезия

741 0 1

Без преструвки, злоба и лъжи,
къде е този свят, кажи!?
За жалост злобата и завистта
май преобладават в света.

Злобата човешка
така дълбоко пак ме съкруши,
че за сетен път погуби
моите чувства и смели мечти.

В труден час пак никой няма
да ме подкрепи
и да се опита да ме убеди, че не бива
да предавам своите мечти.

Пак няма кой до мен да застане,
с нежност да покрие моите рани...
Сам-сама съм в тъмнината,
ръка в ръка със самотата.

Няма вече радост
в моите очи,
а сърцето леденее
в моите гърди.

И защо е нужно още да живея,
когато за нищо вече не копнея
и на слънцето дори
не мога вече да се засмея?!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Елза (Емилия Трайкова)

2008-03-26T20:40:35+02:00

"Сега в мен вали, но когато превали ще изгрее слънце...и дъги".Тази мисъл и твоите думи, Здравче, ме изправят на крака. Човек се чувства предаден и сам докато не разбере, че има много добри хора на твоя свят, които са готови да му подадат ръка в труден миг...като теб.Благодаря ти.