Ти знаеш ли какво е да обичаш,
да даряваш някого с любов?
От всичко мило ти да се отричаш,
да търсиш смисъла на думата живот?
Ти знаеш ли какво е да прощаваш?
Да търсиш помощ, а да виждаш страх.
Да можеш всичко да забравиш
и да не изглеждаш плах.
Ти знаеш ли какво е обич?
Усещал ли си някога това?
Да тръпнеш и да се надяваш,
че при теб ще дойде любовта.
Не! Ти не знаеш!
Не си способен на това.
Разби сърцето ми и си отиде.
И сякаш буря върху мене връхлетя.
Но аз ще ти простя!
И не защото ще забравя,
а защото вярвам в теб!
Спомените ме изгарят,
а думите ти режат като остър меч.
И знаеш ли какво?
Напук на всичко аз ще ти простя!
Защото любовта ми няма да е вечна,
а и ти не си единствен на света!
© Йоана Александрова Всички права запазени