Не знам докога ще продължаваме така,
не знам откога започна,
не разбирам всичко това...
Ти знаеш ли?
Виждаш ли тъгата,
виждаш ли стичащите се сълзи,
изгубващи се тихо във снега...
А къде отиде тя,
видяхме ли я?
Изплъзна ни се тя
или изпуснахме я просто ей така...?
П.С. Написах го за човек, когото много обичам, който е до мен, но някак си изгубихме прекрасната приказка и сега... Въпреки всичко това... аз вярвам, че един ден пак ще намерим път един към друг и ще се хванем за ръце, вървейки в една посока!