Знаеш ли какво е, когато нараниш?
Знаеш ли какво е, когато замълчиш?
Когато чуваш само леките сълзи
и разбираш, че не е както преди.
Нищо не е и няма да бъде, нали?
Не разбираш ли, нямаш ли мечти?
Не мислиш ли колко по-хубаво ще е
когато си голямо, щастливо дете,
което не знае що е болка и тъга,
не знае какво означава самота?
А какво е според теб живота сега?
Виждаш ли голямата пред теб стена?
Тя пречи ли ти да се радваш?
Пречи ли ти да показваш
това, което чувстваш и желаеш,
всичко, за което тайно ти мечтаеш?
А виждаш ли онова тъмно море?
Виждаш ли по средата едно дете?
Това си ти, над водата мълчиш
и старо меченце тихо държиш,
забил поглед в простора небесен,
който мълнии хвърля с песен.
И покрив няма над главата ти сега,
няма кой да промени тази съдба.
И морето под теб се вълнува
и сърцето в теб се бунтува.
Само душата ти без думи седи,
защото сили никъде не откри.
Какво ще направиш сега?
Когато си сам на края на света?
Какво ще правиш сред тази буря,
когато дъждът силно те удря
и шанс не ти оставя да крещиш,
че не можеш вече да търпиш.
Ще избягаш ли, кажи?
Или ще си кажеш “сили нямам, спри!”
Но според мен, ти ще продължиш,
няма вече да търпиш
и смело ще побегнеш напред -
там, където всичко е наред
и няма бури, от които да боли,
няма рана, която да кърви.
Знам, ти ще намериш острова красив,
там няма океанът да бъде пенлив.
Ще има само прекрасна дъга
и поляна с много цветя.
Колко е хубаво, нали?
Нататък въображението ти само ще продължи...