Знаеш ли... отдавна ръката спря да пише,

изморена и ранена от други хорски интереси.

Осъзнавах с всеки ден, че преживяно трудно е да се опише,

когато най-трудно ми бе, се питах: Ти, музо, къде си?

Знаеш ли... отдавна се отказах винаги да вярвам,

че враг ще повярва в думите ти честни.

Днес още добро давам, но такова не очаквам.

Животът ме изпитва, задачите кога били са лесни?

Знаеш ли... отдавна спрях да плача,

когато някой без причина лошо ми направи.

Лоши много, гордост е след всичко прага да прекрача,

на дома, който заради "добри" приятели грешницата без колебание остави.

Знаеш ли... в злобните очи намирам

силата след спъване да се изправя.

И истината винаги в себе си откривам.

Дори да искам лошите за миг добри да мога да направя!

Знаеш ли... че вече свикнах,

че някой на добрия пак ще каже  лош.

Знаеш ли... че без нищо тръгнах,

а вече имам всичко... и безстрашие от приятелския нож!