Празен лист. Така познато..
.. някак празна съм и аз.
Остави ни така внезапно
и трябва да се учим, че няма вече „нас”.

Трябва да се учим да говорим и в минало време,
дори и да звучи нечестно,
дори и да не искаме да го приемем,
колкото и да не ни е лесно.

Но ти си там.. където и това да е.
От ляво нещо силно заболява,
поглеждаме нагоре.. търсим те..
Ще дойде час да те открием, а до тогава

знай, че ние сме добре
знай, че пием с мисълта за теб кафе
знай, че още те обичаме
Знай!