21.11.2015 г., 0:19 ч.
Знам
С остригана гола глава
и здрава мотика в ръката,
копая в полето сама,
така си калявам душата.
В браздичката вечност посях,
завих я със сребърна нишка,
с любов и копнеж я полях,
и тук ще поникне въздишка.
и здрава мотика в ръката,
копая в полето сама,
така си калявам душата.
В браздичката вечност посях,
завих я със сребърна нишка,
с любов и копнеж я полях,
и тук ще поникне въздишка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Неземна Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
