Diskordia (Ивалина Петкова)
23 100
16.10.2016 г., 14:13 ч.

Знам 

  Поезия » Любовна
928 2 5

   Знам, сърцето ми е живо,

   чувам го със твойто да тупти,

   в гръдният ми кош да блъска диво,

   кръвта в ушите ми да кара да бумти.

 

   Знам, ръцете ми са клони

   изсъхнали, протягах ги към теб,

   короната ми кралска листи рони,

   падащи – превръщат се във креп.

 

   Знам, корените ми с твойте са преплетени,

   обречени да бъдат в плен до гибелта,

   миналото – почва под нозете ни, 

   храним се със спомените за лета.

 

   Знам, вейките ми нежни са прекършени,

   внезапен вятър духна в старата гора,

   шепоти увисват тежко, незавършени, 

   защото чужда бе за мене пролетта.

 

   Знам, стволът ти към мен ще се люлее

   от полъхът магичен на нощта,

   но твойта мъка дълго в мен ще тлее, 

   разкривайки на любовта мощта.

 

   Знам, завинаги ще те обичам, 

   макар обезверена в любовта, 

   загубила следите си към тебе тичам –

   намирам само свойта самота.

© Ивалина Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??