нмг (Надежда Маринова )
245 2094
4.04.2020 г., 6:18 ч.

Знам 

  Поезия » Любовна
976 3 9

Морето е пенливо като бира.

Два гларуса със пяната се плискат.
Вълнѝ подскачат, сякаш я сервират
във халби. И на мен ми се прииска 

 

да топна длан във тази бяла пяна
и тихо да потъна в същността си,
да ме откриеш малка, разпиляна, 
но пазеща сърцето ти с ума си, 

 

да ме докоснеш леко по ръката,
да ме притиснеш в силното си тяло,
за миг да ми блокираш сетивата –
да знам, че в теб докрай съм се раздала... 

 

 

 

 

© Надежда Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??