u3kyCu7eLHa (Теодора)
11 10
30.12.2007 г., 16:21 ч.

Знам, умирам... 

  Поезия » Любовна
874 0 2
Пред огледалото с ужас пак се спирам.
Нима аз съм това ограбено момиче,
което всичко свое жертва и сега умира,
защото нейното сърце отчаяно обича?
Спирам и обръщам се назад,
с тъга към тебе гледам.
Не вярвам аз, че този ад
за мен е някаква победа.
Вървя и моля се горещо
и казвам си: "... Дано! Дано...
Дано се случи нещо, просто нещо
и при тебе да ме върне то...!"
Уморих се вече аз да тичам,
а краят е така далече...
Нима аз толкоз силно те обичам,
че не мога да те мразя вече?
И умирам, знам ,УМИРАМ!...
Нямам сили пътя да измина...
С нокти кожата си аз раздирам...
Боли, но скоро ще изстина...

© Теодора Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • от любовта боли!!но ще си намериш по-добър!!
    стихът е неповторим много,много хубавав!!
    пп.този който те е зарязал и е ограбил душатати, е пълен глупак,щом не е осъзнал какво прекрасно момиче има до себе си
  • Мило дете, от опит знам, че много, много боли, но не се предавай! Следвай през Новата година мъдростта на Лао Дзъ: "Който познава другите е умен, който познава себе си е просветлен. Който побеждава другите е силен, а който побеждава себе си е могъщ!"
Предложения
: ??:??