Когато си объркан от въпроси
и отговори не намираш.
Когато търсиш своята посока,
а светлинка по пътя не откриваш?
Когато те налегнат мисли мрачни
и всичко във душата ти е сиво.
Когато пламъкът във теб угасне
и нищо във живота ти не е красиво?
Когато мислиш си, че никому си непотребен
и чувстваш се като самотна птица.
Когато любовта е само спомен бледен
и някъде дълбоко в теб е скрита?
Тогава знай,
че той е там и някъде те чака,
готов да ти предложи Любовта,
Дори ще се пребори с мрака
на твоята изстрадала душа.
Сърцето ти ще се опита да го стопли
и бронята му тежка ще свали.
А зимата ти ще превърне в пролет,
но само ако ти му позволиш.
© Антония Всички права запазени