20.06.2021 г., 0:36 ч.
Зограф
Ти изписа образа ми на стената.
Ореол над забрадката ми сложи.
А аз просто те чаках за вечеря.
Изстина гювечът недокоснат.
Ти ме увековечи за поколенията.
Макар името ми никой да не знае.
Богомолци пред лика ми се молят.
А аз се моля да се върнеш по-скоро.
Ти казваш, че си ми дал всичко на света.
Повече, отколкото един смъртен би желал.
Беше нарисувал образа ми на стената.
Беше ме превърнал в жива икона... ...
Ореол над забрадката ми сложи.
А аз просто те чаках за вечеря.
Изстина гювечът недокоснат.
Ти ме увековечи за поколенията.
Макар името ми никой да не знае.
Богомолци пред лика ми се молят.
А аз се моля да се върнеш по-скоро.
Ти казваш, че си ми дал всичко на света.
Повече, отколкото един смъртен би желал.
Беше нарисувал образа ми на стената.
Беше ме превърнал в жива икона... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Ваня Накова Всички права запазени
Предложения
-
-
Какво си мислиш, Тодоре, кажи, понесъл подарената ти риза - че покори моминските очи и зарад тебе на...
-
Белязах ти душата с незабрава и сянката си в стъпките ти вплетох. Два въглена горещи на раздяла в съ...
-
Две чорапчета бели, очи като циганско лято – мойто кученце черно и първият детски приятел... Как бес...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
