Зоопаркът

                                    Какви времена доживяхме ей, хора?

                                    Да си възпяваме позора.

                                                                                    Георги Минчев

Живяха нявга горските животни

във братство, равенство и мир.

И кротко спяха върху чергите постлани...

на тихо зад желязната ограда.

Как всекидневно получаваха храничка,

всеки в мъничката си паничка.

И плъх, и тигър гризкаха тревици,

и без т'ва беше пълно със овчици.

Ненадейно, отведнъж, настана смяна

и рухнаха стените от стомана.

И веч за мъничките питомни овчици

не носеха тревица във паници.

Разбягаха се всички диви котки,

ревяха бурно, дращеха със нокти.

Питомците... също се разшаваха,

проправяха си мудно пътя през моравата.

Жребците гордо галопираха напред,

осирайки тревата пред остатъка.

Недъгавите твари блееха свирепо,

със завист бучеха рога и зъби в младите.

... Препускаше години вече стадото

и учеше се как да е свободно.

Дано успеем някой ден, приятелю,

да бъдем ний и стадо ни свободни!