Вечна непозната! Мила, разпознах те! И нямаш миг покой! Вече осъзнах се! Звук от нечий глас! И стих прекрасен! И с нечия ръка... докосваме зората на живота. Неуловима, без да се изплъзне. Виновна, за огъня в сърцата... от сухи клечки. И за пъпката... превърнала се в цвете!
Звучи в стил ала "Пейо Яворов" много хубаво е и ако не знаех, че го е писал съвременен човек, бих се заклела, че е от времето на българския символизъм! продължавай да пишеш в този стил...дано поне хора като теб го съхранят за напред, за да се съхрани и красотата на езика ни
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Браво Мариола!
Много ми хареса!
Чудесно!